Леглото ми
Леглото ми без теб е празно и студено.
И плаче безутешно априлският млад дъжд.
А въздухът кънти от чувство наранено.
Леглото ми умира без топлина на мъж.
Събуждам се със изгрева и търся те напразно.
Леглото ми смутено, виновно пак мълчи.
В душата ми е кухо от болката заразна.
И моето разсъмване от самота горчи.
Възглавницата камък е. Завивките - змиорки.
Чаршафите пропити са със твоя аромат.
И цяло денонощие в три хлъзгави осморки
отсъствието твое минутите броят.
С леглото, кораб - призрак, на делника в морето
пътувам си безсмислено без маршрут избран.
През пръстите ми стича се времето, в което
на моето легло ти беше капитан.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
