May 14, 2011, 10:07 AM

Леглото ми 

  Poetry » Love
546 0 7

Леглото ми без теб е празно и студено.

И плаче безутешно априлският млад дъжд.

А въздухът кънти от чувство наранено.

Леглото ми умира без топлина на мъж.


Събуждам се със изгрева и търся те напразно.

Леглото ми смутено, виновно пак мълчи.

В душата ми е кухо от болката заразна.

И моето разсъмване от самота горчи.


Възглавницата камък е. Завивките - змиорки.

Чаршафите пропити са със твоя аромат.

И цяло денонощие в три хлъзгави осморки

отсъствието твое минутите броят.


С леглото, кораб - призрак,  на делника в морето

пътувам си безсмислено без маршрут избран.

През пръстите ми стича се времето, в което

на моето легло ти беше капитан.


© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??