18 abr 2007, 12:29

Лек път, Кърт Вонегът! 

  Poesía
854 0 4

          


     Защото знам, че горе си... И гледаш,
     изпратен от добрия доктор Кеворкян,
     там някъде при нежните сирени,
     отвъд полетата пустинни на Титан...

    Отвъд седефените порти...

    Отвъд тунела син...

    В последния ти път еднопосочен

    вселенски смях кънти...


   И още дълго, дълго ще спасява...
   Небесна стълба към самия Бог...
   И в пъстрата безкрайност отразява

   космическата мъдрост на пророк...

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??