Защото знам, че горе си... И гледаш,
изпратен от добрия доктор Кеворкян,
там някъде при нежните сирени,
отвъд полетата пустинни на Титан...
Отвъд седефените порти...
Отвъд тунела син...
В последния ти път еднопосочен
вселенски смях кънти...
И още дълго, дълго ще спасява...
Небесна стълба към самия Бог...
И в пъстрата безкрайност отразява
космическата мъдрост на пророк...
© Нина Сименова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
