Apr 18, 2007, 12:29 PM

Лек път, Кърт Вонегът!

  Poetry
1K 0 4

          


     Защото знам, че горе си... И гледаш,
     изпратен от добрия доктор Кеворкян,
     там някъде при нежните сирени,
     отвъд полетата пустинни на Титан...

    Отвъд седефените порти...

    Отвъд тунела син...

    В последния ти път еднопосочен

    вселенски смях кънти...


   И още дълго, дълго ще спасява...
   Небесна стълба към самия Бог...
   И в пъстрата безкрайност отразява

   космическата мъдрост на пророк...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...