Apr 18, 2007, 12:29 PM

Лек път, Кърт Вонегът!

  Poetry
1K 0 4

          


     Защото знам, че горе си... И гледаш,
     изпратен от добрия доктор Кеворкян,
     там някъде при нежните сирени,
     отвъд полетата пустинни на Титан...

    Отвъд седефените порти...

    Отвъд тунела син...

    В последния ти път еднопосочен

    вселенски смях кънти...


   И още дълго, дълго ще спасява...
   Небесна стълба към самия Бог...
   И в пъстрата безкрайност отразява

   космическата мъдрост на пророк...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...