18 апр. 2007 г., 12:29

Лек път, Кърт Вонегът! 

  Поэзия
901 0 4

          


     Защото знам, че горе си... И гледаш,
     изпратен от добрия доктор Кеворкян,
     там някъде при нежните сирени,
     отвъд полетата пустинни на Титан...

    Отвъд седефените порти...

    Отвъд тунела син...

    В последния ти път еднопосочен

    вселенски смях кънти...


   И още дълго, дълго ще спасява...
   Небесна стълба към самия Бог...
   И в пъстрата безкрайност отразява

   космическата мъдрост на пророк...

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??