Защото знам, че горе си... И гледаш,
изпратен от добрия доктор Кеворкян,
там някъде при нежните сирени,
отвъд полетата пустинни на Титан...
Отвъд седефените порти...
Отвъд тунела син...
В последния ти път еднопосочен
вселенски смях кънти...
И още дълго, дълго ще спасява...
Небесна стълба към самия Бог...
И в пъстрата безкрайност отразява
космическата мъдрост на пророк...