19 may 2018, 15:50

Леко стъпвам...

Poesía » Filosófica, Civil

584 0 1

Леко стъпвам, на пръсти,
за да не счупя нещо в твоя живот,
нещо, което за тебе е скъпо
и е като драгоценен кивот!
Леко стъпвам, протегнал ръце,
за да не обезпокоявам аз дните,
на близките ти, по душа и сърце,
за да са винаги, все тъй честити!
Леко стъпвам, но фея ли съм?
Не, войн съм, в битките дълги кален!
Леко стъпвам, изгубвам аз себе си,
в този несвойствен, житейски рефрен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Недей! Никой не би поискал от теб да стъпваш леко, щом това не ти е в природата! Поздрав!

2018-05-20T10:46:53+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0