Леко стъпвам, на пръсти,
за да не счупя нещо в твоя живот,
нещо, което за тебе е скъпо
и е като драгоценен кивот!
Леко стъпвам, протегнал ръце,
за да не обезпокоявам аз дните,
на близките ти, по душа и сърце,
за да са винаги, все тъй честити!
Леко стъпвам, но фея ли съм?
Не, войн съм, в битките дълги кален!
Леко стъпвам, изгубвам аз себе си,
в този несвойствен, житейски рефрен!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
