19.05.2018 г., 15:50 ч.

Леко стъпвам... 

  Поезия » Философска, Гражданска
5.0 / 1
459 0 1
Леко стъпвам, на пръсти,
за да не счупя нещо в твоя живот,
нещо, което за тебе е скъпо
и е като драгоценен кивот!
Леко стъпвам, протегнал ръце,
за да не обезпокоявам аз дните,
на близките ти, по душа и сърце,
за да са винаги, все тъй честити!
Леко стъпвам, но фея ли съм?
Не, войн съм, в битките дълги кален!
Леко стъпвам, изгубвам аз себе си,
в този несвойствен, житейски рефрен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Предложения
  • Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...

Още произведения »