15 jul 2009, 10:47

Лексикон

1.3K 0 3

Дните ни са разграфени като таблици,

сновем по колоните и редовете.

Броим си минутите като жълтици,

отгръщайки страница след страница.

 

Празните редове са истинско щастие -

чудим се как да ги запълним... Живеем

си живота, все едно пишем в тетрадка,

която все по-дебела и по-тежка става.

 

Във нея има от всичко по много -

и щастие, и тъга; животът - шарен

и многолик, без цветовете си и без 

звуците, би бил всичко друго, но не и живот!...

 

Отвреме на време я разлистваме,

да съживим позабравени емоции, мигове.

Колкото повече времето минава,

толкова по-скъпа тази тетрадка ни става;

 

макар и по-тежка, и по-оръфана,

поизцапана от сълзи и целувки,

стоплена от ръцете ни, здраво

притискащи я до сърцето...

 

                                                                                      2001 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...