15 jul 2009, 10:47

Лексикон 

  Poesía » Versos blancos
1050 0 3

Дните ни са разграфени като таблици,

сновем по колоните и редовете.

Броим си минутите като жълтици,

отгръщайки страница след страница.

 

Празните редове са истинско щастие -

чудим се как да ги запълним... Живеем

си живота, все едно пишем в тетрадка,

която все по-дебела и по-тежка става.

 

Във нея има от всичко по много -

и щастие, и тъга; животът - шарен

и многолик, без цветовете си и без 

звуците, би бил всичко друго, но не и живот!...

 

Отвреме на време я разлистваме,

да съживим позабравени емоции, мигове.

Колкото повече времето минава,

толкова по-скъпа тази тетрадка ни става;

 

макар и по-тежка, и по-оръфана,

поизцапана от сълзи и целувки,

стоплена от ръцете ни, здраво

притискащи я до сърцето...

 

                                                                                      2001 г.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??