15 jul 2009, 10:47

Лексикон

1.3K 0 3

Дните ни са разграфени като таблици,

сновем по колоните и редовете.

Броим си минутите като жълтици,

отгръщайки страница след страница.

 

Празните редове са истинско щастие -

чудим се как да ги запълним... Живеем

си живота, все едно пишем в тетрадка,

която все по-дебела и по-тежка става.

 

Във нея има от всичко по много -

и щастие, и тъга; животът - шарен

и многолик, без цветовете си и без 

звуците, би бил всичко друго, но не и живот!...

 

Отвреме на време я разлистваме,

да съживим позабравени емоции, мигове.

Колкото повече времето минава,

толкова по-скъпа тази тетрадка ни става;

 

макар и по-тежка, и по-оръфана,

поизцапана от сълзи и целувки,

стоплена от ръцете ни, здраво

притискащи я до сърцето...

 

                                                                                      2001 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...