Лексикон
Дните ни са разграфени като таблици,
сновем по колоните и редовете.
Броим си минутите като жълтици,
отгръщайки страница след страница.
Празните редове са истинско щастие -
чудим се как да ги запълним... Живеем
си живота, все едно пишем в тетрадка,
която все по-дебела и по-тежка става.
Във нея има от всичко по много -
и щастие, и тъга; животът - шарен
и многолик, без цветовете си и без
звуците, би бил всичко друго, но не и живот!...
Отвреме на време я разлистваме,
да съживим позабравени емоции, мигове.
Колкото повече времето минава,
толкова по-скъпа тази тетрадка ни става;
макар и по-тежка, и по-оръфана,
поизцапана от сълзи и целувки,
стоплена от ръцете ни, здраво
притискащи я до сърцето...
2001 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Антонова Все права защищены
