Jul 15, 2009, 10:47 AM

Лексикон

1.3K 0 3

Дните ни са разграфени като таблици,

сновем по колоните и редовете.

Броим си минутите като жълтици,

отгръщайки страница след страница.

 

Празните редове са истинско щастие -

чудим се как да ги запълним... Живеем

си живота, все едно пишем в тетрадка,

която все по-дебела и по-тежка става.

 

Във нея има от всичко по много -

и щастие, и тъга; животът - шарен

и многолик, без цветовете си и без 

звуците, би бил всичко друго, но не и живот!...

 

Отвреме на време я разлистваме,

да съживим позабравени емоции, мигове.

Колкото повече времето минава,

толкова по-скъпа тази тетрадка ни става;

 

макар и по-тежка, и по-оръфана,

поизцапана от сълзи и целувки,

стоплена от ръцете ни, здраво

притискащи я до сърцето...

 

                                                                                      2001 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...