Силен повей ближе непрестанно

недомислено оголения врат.

Стъпвам устремено в утро ранно

високо над подремващия град.

Чувството в мен е някак странно.

Вчера вярвах, че съм още млад.

Живях автоматично и командно

задоволявайки нагон и глад.

По горската пътека, как банално!

Дрехата ми стана леден плат.

Дотука май живял съм ненормално.

Обзе ме и отвътре ленен хлад.

Беседвах с мен: кое е най-реално,

и ако ще променям своя свят,

място по-духовно и астрално,

не бих открил дори в резерват.

Отпуснах се, задишах надълбоко.

Отворих своя ум за вечността.

Открих тогава вярната посока.

Закрачих сам нагоре към върха.