Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно.
Вчера вярвах, че съм още млад.
Живях автоматично и командно
задоволявайки нагон и глад.
По горската пътека, как банално!
Дрехата ми стана леден плат.
Дотука май живял съм ненормално.
Обзе ме и отвътре ленен хлад.
Беседвах с мен: кое е най-реално,
и ако ще променям своя свят,
място по-духовно и астрално,
не бих открил дори в резерват.
Отпуснах се, задишах надълбоко.
Отворих своя ум за вечността.
Открих тогава вярната посока.
Закрачих сам нагоре към върха.
© Серафим Аянски Все права защищены