13 дек. 2024 г., 20:20

Ленен хлад

411 0 0

Силен повей ближе непрестанно

недомислено оголения врат.

Стъпвам устремено в утро ранно

високо над подремващия град.

 

Чувството в мен е някак странно.

Вчера вярвах, че съм още млад.

Живях автоматично и командно

задоволявайки нагон и глад.

 

По горската пътека, как банално!

Дрехата ми стана леден плат.

Дотука май живял съм ненормално.

Обзе ме и отвътре ленен хлад.

 

Беседвах с мен: кое е най-реално,

и ако ще променям своя свят,

място по-духовно и астрално,

не бих открил дори в резерват.

 

Отпуснах се, задишах надълбоко.

Отворих своя ум за вечността.

Открих тогава вярната посока.

Закрачих сам нагоре към върха.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....