13.12.2024 г., 20:20

Ленен хлад

424 0 0

Силен повей ближе непрестанно

недомислено оголения врат.

Стъпвам устремено в утро ранно

високо над подремващия град.

 

Чувството в мен е някак странно.

Вчера вярвах, че съм още млад.

Живях автоматично и командно

задоволявайки нагон и глад.

 

По горската пътека, как банално!

Дрехата ми стана леден плат.

Дотука май живял съм ненормално.

Обзе ме и отвътре ленен хлад.

 

Беседвах с мен: кое е най-реално,

и ако ще променям своя свят,

място по-духовно и астрално,

не бих открил дори в резерват.

 

Отпуснах се, задишах надълбоко.

Отворих своя ум за вечността.

Открих тогава вярната посока.

Закрачих сам нагоре към върха.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...