13.12.2024 г., 20:20 ч.

Ленен хлад 

  Поезия » Пейзажна, Философска
59 0 1

Силен повей ближе непрестанно

недомислено оголения врат.

Стъпвам устремено в утро ранно

високо над подремващия град.

 

Чувството в мен е някак странно.

Вчера вярвах, че съм още млад.

Живях автоматично и командно

задоволявайки нагон и глад.

 

По горската пътека, как банално!

Дрехата ми стана леден плат.

Дотука май живял съм ненормално.

Обзе ме и отвътре ленен хлад.

 

Беседвах с мен: кое е най-реално,

и ако ще променям своя свят,

място по-духовно и астрално,

не бих открил дори в резерват.

 

Отпуснах се, задишах надълбоко.

Отворих своя ум за вечността.

Открих тогава вярната посока.

Закрачих сам нагоре към върха.

 

 

 

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??