Лепкав мрак навън се стели
Лепкав мрак навън се стели
над деня ми догорял
и се питам аз: къде ли
твоят образ запилян
се по улиците скита
в тъмно-сива пелена –
междустълбията – скрит е,
видим е под светлина.
И се чува, как забързан
в плочестия тротоар,
с токчета покоя дръзва
да смути на чинар стар,
листите да затреперят
и от лепкавия мрак,
мислите ми да намерят
светлия – в тунела – знак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
