Лепкав мрак навън се стели
над деня ми догорял
и се питам аз: къде ли
твоят образ запилян
се по улиците скита
в тъмно-сива пелена –
междустълбията – скрит е,
видим е под светлина.
И се чува, как забързан
в плочестия тротоар,
с токчета покоя дръзва
да смути на чинар стар,
листите да затреперят
и от лепкавия мрак,
мислите ми да намерят
светлия – в тунела – знак.
© Иван Христов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
