Лепкав мрак навън се стели
Лепкав мрак навън се стели
над деня ми догорял
и се питам аз: къде ли
твоят образ запилян
се по улиците скита
в тъмно-сива пелена –
междустълбията – скрит е,
видим е под светлина.
И се чува, как забързан
в плочестия тротоар,
с токчета покоя дръзва
да смути на чинар стар,
листите да затреперят
и от лепкавия мрак,
мислите ми да намерят
светлия – в тунела – знак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
