monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
29 jul 2010, 21:51

Лерон 

  Poesía » Otra
595 0 2

Той  галеше кучето свое любимо,
със звучното име Лерон.
Умилкваше се в него то
с невиждащи, смели очи.

Каква любов в душите им се стелеше?
Под наплива на силни чувства
дори не предполагаха, че са сами във таз
безбрежна, суха пустош.

Колибка му направи скромна
пред своята олющена врата.
Обилен тласък даде в миг
на крехката, измъчена душа.

Лерон отдаде цялата си обич
на своя покровител нов.
Почувства се герой Лерон,
от приказка със край щастлив.

И тъй съдбата ги събра,
добро и зло да разделят.
Щастливи бяха - топлина
един на друг да отдадат!

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??