monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Jul 29, 2010, 9:51 PM

Лерон 

  Poetry » Other
592 0 2

Той  галеше кучето свое любимо,
със звучното име Лерон.
Умилкваше се в него то
с невиждащи, смели очи.

Каква любов в душите им се стелеше?
Под наплива на силни чувства
дори не предполагаха, че са сами във таз
безбрежна, суха пустош.

Колибка му направи скромна
пред своята олющена врата.
Обилен тласък даде в миг
на крехката, измъчена душа.

Лерон отдаде цялата си обич
на своя покровител нов.
Почувства се герой Лерон,
от приказка със край щастлив.

И тъй съдбата ги събра,
добро и зло да разделят.
Щастливи бяха - топлина
един на друг да отдадат!

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??