Лерон
774
0
2
Той галеше кучето свое любимо,
със звучното име Лерон.
Умилкваше се в него то
с невиждащи, смели очи.
Каква любов в душите им се стелеше?
Под наплива на силни чувства
дори не предполагаха, че са сами във таз
безбрежна, суха пустош.
Колибка му направи скромна
пред своята олющена врата.
Обилен тласък даде в миг
на крехката, измъчена душа.
Лерон отдаде цялата си обич
на своя покровител нов.
Почувства се герой Лерон,
от приказка със край щастлив.
И тъй съдбата ги събра,
добро и зло да разделят.
Щастливи бяха - топлина
един на друг да отдадат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
