Летен дъжд
Дъждът напои пресъхналата, изпепелена земя,
светкавица проблясна в небето,
после оглушителен грохот и
капките отново
възвърнаха на земята свежестта.
Прероди се в миг и затуптя нейното
гигантско сърце...
Повяхналата природа жадува за
прохладната прегръдка на дъжда,
копнее за неговата милувка.
... иска ми се да вървя боса навън,
да усещам капките по лицето си,
да се вслушам в гласа им, да чуя
песента им.
Иска ми се да затворя очи и да
чувствам, само да чувствам живота,
който изпълва всяка частица от мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Михайлова Todos los derechos reservados
