Jul 27, 2012, 8:37 AM

Летен дъжд

803 0 1

Дъждът напои пресъхналата, изпепелена земя,

светкавица проблясна в небето,

после оглушителен грохот и

 капките отново

възвърнаха на земята свежестта.

Прероди се в миг и затуптя нейното 

гигантско сърце...

  

Повяхналата природа жадува за

прохладната прегръдка на дъжда,

копнее за неговата милувка.

 

... иска ми се да вървя боса навън,

да усещам капките по лицето си,

да се вслушам в гласа им, да чуя 

песента им.

Иска ми се да затворя очи и да 

чувствам, само да чувствам живота,

който изпълва всяка частица от мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...