ЛЕТЕН ДЪЖД
Р.Чакърова
Дъждът нахлу в съня ми като есен
и плувна в локви лятното ми време.
Светът замря в геометрично тесен
квадрат от сълзотворни теореми.
Пирамидално остри спомени се вляха
в елипсовидни, стенещи мечти...
А през нощта звездите заблестяха
от раните на всички тишини,
защото тъй заключен си у мене,
когато нежността ми завали, ...