Jul 12, 2017, 4:24 PM

Летен дъжд

  Poetry » Love
619 0 5

ЛЕТЕН ДЪЖД 
Р.Чакърова 

 

Дъждът нахлу в съня ми като есен 
и плувна в локви лятното ми време. 
Светът замря в геометрично тесен 
квадрат от сълзотворни теореми. 
Пирамидално остри спомени се вляха 
в елипсовидни, стенещи мечти... 
А през нощта звездите заблестяха 
от раните на всички тишини, 
защото тъй заключен си у мене, 
когато нежността ми завали, 
че няма как в стиха си да те взема...
А той е свикнал сам и да боли... 

 

Лондон 12/07/2017 '  13:39

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...