25 jul 2021, 11:07

Летен концерт

729 0 7

Тиха лятна нощ, спи градът 

и селото спи, ти също спиш. 

Само аз не спя, а колко е часът? 

Чувам музика, ти ли ми звъниш, 

Или е проклетата аларма? 

 

О, здравей, Безсъние, старо мое наказание, 

Махай се от тука вече, достатъчно остана! 

Хайде тръгвай си от моето съзнание, 

и кажи на Сънят да дойде, направете си размяна. 

 

Мелодията не идва от телефона, 

а от открехнатият стар прозорец. 

Свирят Щурец и Скакалец в симфония, 

акомпанира им подухващия Ветрец.

 

И ето ме будна в уж тихата нощ  

на уж скъп концерт-спектакъл общ,

на уж известен оркестър 

на първи ред от уж половин метър.

 

Край на концерта, затварям очи.

Буден е градът, будно е и селото, буден си и ти, 

А лицето ми огряват сутрешните слънчеви лъчи. 

Иззвънява се проклетата аларма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фатиме Шахин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Към Петър: Здравейте и благодаря за уточнението. Другите ми стихотворения не са такива, придържам се към римата и краткия стих. Може ли да в случая да ми помогнете като уточните кое преминава правилата, за да мога да го коригирам в следващи опити. Благодаря!
  • На мен ми хареса позитивният тон. Само едно уточнение да направя: в поезията не всичко е разрешено. Тя е изкуство, в което има правила. Разбирането, че свободният стих е лишен от правила е погрешно. Вероятно в свободната борба не е така, но това в кръга на шегата. Или - в квадрата. 😊
  • ZZZZZZZZZZZZZZZZU!
    Хорошо разбудил стишок!
  • Съжалявам, наистина не ви разбрах правилно, понеже невинаги човек може да усети чрез онлайн комуникацията тонът и посоката, както наживо. 😅 Благодаря и хубав ден! 😇
  • Пошегувах се, или не виждаш намигащата емотка? И "Поздравления!"?
    Нищо леко закачливо ли не видя в коментара, та го прие така докачливо?
    Няма да се извинявам, само ще отговоря на съвета ти: дали ще подмина или не, аз решавам!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...