Летен концерт
Тиха лятна нощ, спи градът
и селото спи, ти също спиш.
Само аз не спя, а колко е часът?
Чувам музика, ти ли ми звъниш,
Или е проклетата аларма?
О, здравей, Безсъние, старо мое наказание,
Махай се от тука вече, достатъчно остана!
Хайде тръгвай си от моето съзнание,
и кажи на Сънят да дойде, направете си размяна.
Мелодията не идва от телефона,
а от открехнатият стар прозорец.
Свирят Щурец и Скакалец в симфония,
акомпанира им подухващия Ветрец.
И ето ме будна в уж тихата нощ
на уж скъп концерт-спектакъл общ,
на уж известен оркестър
на първи ред от уж половин метър.
Край на концерта, затварям очи.
Буден е градът, будно е и селото, буден си и ти,
А лицето ми огряват сутрешните слънчеви лъчи.
Иззвънява се проклетата аларма...
© Фатиме Шахин All rights reserved.
