17 sept 2007, 0:22

ЛЕТЕН СПОМЕН

  Poesía
810 0 7
Крещяха чайки, лятото над мене,
а погледът се къпеше в река
и слънцето печеше разгневено,
забиващо лъчи до същността.

Самотни лодки милваше водата.
Отсрещен бряг трептеше в мараня.
Размахваха рибарите веслата
с надеждата за рибена чорба.

Спокойствие, достойно за романи.
Едно парченце родна красота,
без ядове, скандали и закани...
Прекрасно лято - сбъдната мечта.

Завърнал се след приказката кратка,
нагазил в ежедневните неща,
аз пазя спомени безумно сладки
за лятото, което отлетя.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • МНого си ми съмнителен с тези безумно сладки спомени...Стана ми някак си топло и мило от твоя стих. И аз се сетих за някои споменчета сладки.
  • Безумно-сладките спомени са рядкост... а щом лирическият ги има...
    Ехеееее ))))))
    Поздрави!
  • През зимата пак ще прочета!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • "и слънцето печеше разгневено,
    забиващо лъчи до същността."
    "аз пазя спомени безумно сладки
    за лятото, което отлетя." Звучи лекинко мазохистично.
    Мараня и рибена чорба е страхотна находка.
    Обичам музикалните стихове.Браво.
  • Хубаво , топло някак си ми стана, Прекрасно усещане за лято.С обич.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...