17.09.2007 г., 0:22

ЛЕТЕН СПОМЕН

805 0 7
Крещяха чайки, лятото над мене,
а погледът се къпеше в река
и слънцето печеше разгневено,
забиващо лъчи до същността.

Самотни лодки милваше водата.
Отсрещен бряг трептеше в мараня.
Размахваха рибарите веслата
с надеждата за рибена чорба.

Спокойствие, достойно за романи.
Едно парченце родна красота,
без ядове, скандали и закани...
Прекрасно лято - сбъдната мечта.

Завърнал се след приказката кратка,
нагазил в ежедневните неща,
аз пазя спомени безумно сладки
за лятото, което отлетя.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНого си ми съмнителен с тези безумно сладки спомени...Стана ми някак си топло и мило от твоя стих. И аз се сетих за някои споменчета сладки.
  • Безумно-сладките спомени са рядкост... а щом лирическият ги има...
    Ехеееее ))))))
    Поздрави!
  • През зимата пак ще прочета!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • "и слънцето печеше разгневено,
    забиващо лъчи до същността."
    "аз пазя спомени безумно сладки
    за лятото, което отлетя." Звучи лекинко мазохистично.
    Мараня и рибена чорба е страхотна находка.
    Обичам музикалните стихове.Браво.
  • Хубаво , топло някак си ми стана, Прекрасно усещане за лято.С обич.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...