valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
17.09.2007 г., 0:22 ч.

ЛЕТЕН СПОМЕН 

  Поезия
641 0 7
Крещяха чайки, лятото над мене,
а погледът се къпеше в река
и слънцето печеше разгневено,
забиващо лъчи до същността.

Самотни лодки милваше водата.
Отсрещен бряг трептеше в мараня.
Размахваха рибарите веслата
с надеждата за рибена чорба.

Спокойствие, достойно за романи.
Едно парченце родна красота,
без ядове, скандали и закани...
Прекрасно лято - сбъдната мечта.

Завърнал се след приказката кратка,
нагазил в ежедневните неща,
аз пазя спомени безумно сладки
за лятото, което отлетя.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • МНого си ми съмнителен с тези безумно сладки спомени...Стана ми някак си топло и мило от твоя стих. И аз се сетих за някои споменчета сладки.
  • Безумно-сладките спомени са рядкост... а щом лирическият ги има...
    Ехеееее ))))))
    Поздрави!
  • През зимата пак ще прочета!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • "и слънцето печеше разгневено,
    забиващо лъчи до същността."
    "аз пазя спомени безумно сладки
    за лятото, което отлетя." Звучи лекинко мазохистично.
    Мараня и рибена чорба е страхотна находка.
    Обичам музикалните стихове.Браво.
  • Хубаво , топло някак си ми стана, Прекрасно усещане за лято.С обич.
  • Невероятна картина!
  • Прегръдка силна за стиха!
Предложения
: ??:??