17.09.2007 г., 0:22 ч.

ЛЕТЕН СПОМЕН 

  Поезия
715 0 7
Крещяха чайки, лятото над мене,
а погледът се къпеше в река
и слънцето печеше разгневено,
забиващо лъчи до същността.
Самотни лодки милваше водата.
Отсрещен бряг трептеше в мараня.
Размахваха рибарите веслата
с надеждата за рибена чорба.
Спокойствие, достойно за романи.
Едно парченце родна красота,
без ядове, скандали и закани...
Прекрасно лято - сбъдната мечта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??