Sep 17, 2007, 12:22 AM

ЛЕТЕН СПОМЕН

  Poetry
804 0 7
Крещяха чайки, лятото над мене,
а погледът се къпеше в река
и слънцето печеше разгневено,
забиващо лъчи до същността.

Самотни лодки милваше водата.
Отсрещен бряг трептеше в мараня.
Размахваха рибарите веслата
с надеждата за рибена чорба.

Спокойствие, достойно за романи.
Едно парченце родна красота,
без ядове, скандали и закани...
Прекрасно лято - сбъдната мечта.

Завърнал се след приказката кратка,
нагазил в ежедневните неща,
аз пазя спомени безумно сладки
за лятото, което отлетя.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • МНого си ми съмнителен с тези безумно сладки спомени...Стана ми някак си топло и мило от твоя стих. И аз се сетих за някои споменчета сладки.
  • Безумно-сладките спомени са рядкост... а щом лирическият ги има...
    Ехеееее ))))))
    Поздрави!
  • През зимата пак ще прочета!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • "и слънцето печеше разгневено,
    забиващо лъчи до същността."
    "аз пазя спомени безумно сладки
    за лятото, което отлетя." Звучи лекинко мазохистично.
    Мараня и рибена чорба е страхотна находка.
    Обичам музикалните стихове.Браво.
  • Хубаво , топло някак си ми стана, Прекрасно усещане за лято.С обич.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...