Във безсмислени кръгове

се въртим уморени,

от живота излъгани,

със криле изгорени...

И дотигнали слънцето,

осъзнаваме края...

Към земята стремглаво

днес летим от безкрая...

Толкоз бавно се вдигахме,

за да стигнем високо...

А пък сили не стигнаха...

И това е урока...

С огнен дъх ни попари

тази цел – тъй желана.

И мечтата ни стара

се превърна във рана...

Ето, идва стремително,

приближава земята...

Иде краят на дните ни.

И на полета кратък...

Ала... все пак опитахме!

 Да – летяхме!

Това е!

Щом успяхме да литнем,

 щом го можем и знаем,

значи все пак живяли сме...

пък дори и за кратко...

Значи все пак успяли сме

да избегнем от хватката

на земята и нейното

безвъзвратно притегляне...

Но към бездните зейнали

днес отново потегляме...

Дълъг път към небето...

А за миг – всичко губим...

Днес – от огън обзети –

със света се сбогуваме...

Позволихме мечтата

да ни вземе крилете...

като малка отплата,

че летяхме в небето...