Летене
Във безсмислени кръгове
се въртим уморени,
от живота излъгани,
със криле изгорени...
И дотигнали слънцето,
осъзнаваме края...
Към земята стремглаво
днес летим от безкрая...
Толкоз бавно се вдигахме,
за да стигнем високо...
А пък сили не стигнаха...
И това е урока...
С огнен дъх ни попари
тази цел – тъй желана.
И мечтата ни стара
се превърна във рана...
Ето, идва стремително,
приближава земята...
Иде краят на дните ни.
И на полета кратък...
Ала... все пак опитахме!
Да – летяхме!
Това е!
Щом успяхме да литнем,
щом го можем и знаем,
значи все пак живяли сме...
пък дори и за кратко...
Значи все пак успяли сме
да избегнем от хватката
на земята и нейното
безвъзвратно притегляне...
Но към бездните зейнали
днес отново потегляме...
Дълъг път към небето...
А за миг – всичко губим...
Днес – от огън обзети –
със света се сбогуваме...
Позволихме мечтата
да ни вземе крилете...
като малка отплата,
че летяхме в небето...
© Георги Ванчев All rights reserved.
Много красив стих!