20 ago 2015, 23:38

Летни истории

858 0 0

Понякога се случва да е лято,

понякога - на всеки девет месеца,

годината живее за житата,

родени от погребаните есенници.

И точно затова е тъй горещо,

годината разлива се от щастие

под синьоококорената леща

на лятното небесно безобразие.

И всичко е със цвят на карамел.

Ковано старо злато с кехлибари,

до сладко ферментирал златен хмел

и пушек от угасваща цигара

опиват със омара сетивата.

И в този миг единствен във годината

пияната ми сянка сред житата

играе си на гоненица с зимата

и крие се във твоите обятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...