20 ago 2015, 23:38

Летни истории

860 0 0

Понякога се случва да е лято,

понякога - на всеки девет месеца,

годината живее за житата,

родени от погребаните есенници.

И точно затова е тъй горещо,

годината разлива се от щастие

под синьоококорената леща

на лятното небесно безобразие.

И всичко е със цвят на карамел.

Ковано старо злато с кехлибари,

до сладко ферментирал златен хмел

и пушек от угасваща цигара

опиват със омара сетивата.

И в този миг единствен във годината

пияната ми сянка сред житата

играе си на гоненица с зимата

и крие се във твоите обятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...