Aug 20, 2015, 11:38 PM

Летни истории

  Poetry » Love
855 0 0

Понякога се случва да е лято,

понякога - на всеки девет месеца,

годината живее за житата,

родени от погребаните есенници.

И точно затова е тъй горещо,

годината разлива се от щастие

под синьоококорената леща

на лятното небесно безобразие.

И всичко е със цвят на карамел.

Ковано старо злато с кехлибари,

до сладко ферментирал златен хмел

и пушек от угасваща цигара

опиват със омара сетивата.

И в този миг единствен във годината

пияната ми сянка сред житата

играе си на гоненица с зимата

и крие се във твоите обятия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...