20.08.2015 г., 23:38

Летни истории

854 0 0

Понякога се случва да е лято,

понякога - на всеки девет месеца,

годината живее за житата,

родени от погребаните есенници.

И точно затова е тъй горещо,

годината разлива се от щастие

под синьоококорената леща

на лятното небесно безобразие.

И всичко е със цвят на карамел.

Ковано старо злато с кехлибари,

до сладко ферментирал златен хмел

и пушек от угасваща цигара

опиват със омара сетивата.

И в този миг единствен във годината

пияната ми сянка сред житата

играе си на гоненица с зимата

и крие се във твоите обятия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...