20 ene 2005, 19:00

Летя като река... 

  Poesía
713 0 2

Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре
и търси жадните ти
устни.
Извива се
изящно и красиво,
целувана
от слънчеви лъчи.
И тича като синекоса
самодива -
към теб.
И няма никога да спре.
Летя като река...


© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??