Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре
и търси жадните ти
устни.
Извива се
изящно и красиво,
целувана
от слънчеви лъчи.
И тича като синекоса
самодива -
към теб.
И няма никога да спре.
Летя като река...
© Лили Спасова All rights reserved.