paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
16 mar 2014, 19:44

Летя като самотна птица

  Poesía
764 0 5

Летя като самотна птица.

Летя във черното на мрака.

Но свети в моите зеници

една звезда. Която чака.

 

Която чака да я види

високото око на Бога.

Светът навярно му се свиди

да ми даде троха. Но мога!

 

Аз мога в глас да се превърна,

от който да трепери мрака!

И знам, че Бог ще ме прегърне!

Но за сега летя. И чакам!

 

И знам, че скоро ще изгрее

звездата Му на небосклона.

Та за това сега се рея

като измислена икона.

 

Летя с едно крило на птица.

И пия черното на мрака!

И свети в моите зеници

една звезда. Която чака!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0