Летя като самотна птица
Летя като самотна птица.
Летя във черното на мрака.
Но свети в моите зеници
една звезда. Която чака.
Която чака да я види
високото око на Бога.
Светът навярно му се свиди
да ми даде троха. Но мога!
Аз мога в глас да се превърна,
от който да трепери мрака!
И знам, че Бог ще ме прегърне!
Но за сега летя. И чакам!
И знам, че скоро ще изгрее
звездата Му на небосклона.
Та за това сега се рея
като измислена икона.
Летя с едно крило на птица.
И пия черното на мрака!
И свети в моите зеници
една звезда. Която чака!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
