5 abr 2008, 19:53

Левичар

1.2K 0 17

Разправят, че със дясната ръка

здрависваме се, за да се види,

че остър нож не крием зад гърба...

Така е казал и Овидий!

 

Но споделете, имам ли вина,

че с лявата си режа хляба?...

И като протягам дясната ръка,

лявата, не чака ли в засада?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От мен - не, но не съм и левичар Страхотен стих!!!
    С обич, приятелю!!!
  • поздрави за невероятно красивия стих, Аги!!! Но ръцете се водят от Злото или Доброто в душата...А за там нямаме очи, Приятелю!
  • Ех, Аги, рисуваш живота с неговите странности,
    тревожни въображения и ни тласкаш мъдро нанякъде
    - къде - всеки сам да избира, браво приятелю!!!
  • Иска ми се и аз да мога така леко да пиша хубава поезия! Върховно е!!!
  • Творчеството ти не е просто поезия...замисля.
    След прочит на твой стих,поуката винаги остава в главата ми като ехо.Харесва ми как пишеш.Това е!Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...