5 abr 2008, 19:53

Левичар

1.2K 0 17

Разправят, че със дясната ръка

здрависваме се, за да се види,

че остър нож не крием зад гърба...

Така е казал и Овидий!

 

Но споделете, имам ли вина,

че с лявата си режа хляба?...

И като протягам дясната ръка,

лявата, не чака ли в засада?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От мен - не, но не съм и левичар Страхотен стих!!!
    С обич, приятелю!!!
  • поздрави за невероятно красивия стих, Аги!!! Но ръцете се водят от Злото или Доброто в душата...А за там нямаме очи, Приятелю!
  • Ех, Аги, рисуваш живота с неговите странности,
    тревожни въображения и ни тласкаш мъдро нанякъде
    - къде - всеки сам да избира, браво приятелю!!!
  • Иска ми се и аз да мога така леко да пиша хубава поезия! Върховно е!!!
  • Творчеството ти не е просто поезия...замисля.
    След прочит на твой стих,поуката винаги остава в главата ми като ехо.Харесва ми как пишеш.Това е!Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...