5 апр. 2008 г., 19:53

Левичар

1.2K 0 17

Разправят, че със дясната ръка

здрависваме се, за да се види,

че остър нож не крием зад гърба...

Така е казал и Овидий!

 

Но споделете, имам ли вина,

че с лявата си режа хляба?...

И като протягам дясната ръка,

лявата, не чака ли в засада?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От мен - не, но не съм и левичар Страхотен стих!!!
    С обич, приятелю!!!
  • поздрави за невероятно красивия стих, Аги!!! Но ръцете се водят от Злото или Доброто в душата...А за там нямаме очи, Приятелю!
  • Ех, Аги, рисуваш живота с неговите странности,
    тревожни въображения и ни тласкаш мъдро нанякъде
    - къде - всеки сам да избира, браво приятелю!!!
  • Иска ми се и аз да мога така леко да пиша хубава поезия! Върховно е!!!
  • Творчеството ти не е просто поезия...замисля.
    След прочит на твой стих,поуката винаги остава в главата ми като ехо.Харесва ми как пишеш.Това е!Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...