17 sept 2013, 11:04

Левитиране 

  Poesía » Otra
447 0 5
Левитиране
Пътувам често аз във времето,
коси свободни аз развявам
и искрено, по детски вярвам,
че в друг човек аз заживявам.
Човекът е висок и смел,
гласът му – мек и топъл,
а мисълта му – мълния небесна,
изгаря ме със нежен вопъл.
Обичам аз моменти като този,
когато времето не съществува.
Когато мога с мисли да летя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??