17 sept 2013, 11:04

Левитиране 

  Poesía » Otra
377 0 5

Левитиране

 

Пътувам често аз във времето,

коси свободни аз развявам

и искрено, по детски вярвам,

че в друг човек аз заживявам.

 

Човекът е висок и смел,

гласът му – мек и топъл,

а мисълта му – мълния небесна,

изгаря ме със нежен вопъл.

 

Обичам аз моменти като този,

когато времето не съществува.

Когато мога с мисли да летя

и вечността свободно да властува!

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??