17 сент. 2013 г., 11:04
Левитиране
Пътувам често аз във времето,
коси свободни аз развявам
и искрено, по детски вярвам,
че в друг човек аз заживявам.
Човекът е висок и смел,
гласът му – мек и топъл,
а мисълта му – мълния небесна,
изгаря ме със нежен вопъл.
Обичам аз моменти като този,
когато времето не съществува.
Когато мога с мисли да летя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация