Левитиране

Sep 17, 2013, 11:04 AM

Poetry » Other

446 0 5

Левитиране
Пътувам често аз във времето,
коси свободни аз развявам
и искрено, по детски вярвам,
че в друг човек аз заживявам.
Човекът е висок и смел,
гласът му – мек и топъл,
а мисълта му – мълния небесна,
изгаря ме със нежен вопъл.
Обичам аз моменти като този,
когато времето не съществува.
Когато мога с мисли да летя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Левитиране

Want to read more?

Random works