17.09.2013 г., 11:04 ч.

Левитиране 

  Поезия » Друга
400 0 5

Левитиране

 

Пътувам често аз във времето,

коси свободни аз развявам

и искрено, по детски вярвам,

че в друг човек аз заживявам.

 

Човекът е висок и смел,

гласът му – мек и топъл,

а мисълта му – мълния небесна,

изгаря ме със нежен вопъл.

 

Обичам аз моменти като този,

когато времето не съществува.

Когато мога с мисли да летя

и вечността свободно да властува!

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??