Левски

Твоето име днес е светиня

за целия български род.

Твойте слова били са магия,

за светла съдба бил твоят зов.

Лицето ти било като икона,

с руси коси и сини очи.

Душата ти била честна и нежна,

изпълнен си бил със мечти.

Бил си ти като всички други,

но много различен от тях.

За народа си искал да няма сълзи,

да няма робия и глад.

Където си стъпвал, следа си оставял

с прости и кратки слова.

Народът измъчен на теб се осланял

за своята трудна съдба.

Бродил си ти из горски дъбрави

без сън, без покой и без дом.

Гори и поля, села и паланки

събуждал си с огън и плам.

И тази надежда, що е горяла

в твоето смело сърце -

властта озверяла, от страх подивяла,

желае лъвът да умре.

Страшен комита врагът те нарича,

издирва те в твойта страна.

Но българин Юда тебе обрича,

продава той твойта душа.

За тебе ридае народът ти свиден,

пред твойто свещено бесило.

С твоята сила и вяра, и жертва,

достигна безсмъртие свидно.