9 sept 2016, 19:53

Либерта Спиритус

  Poesía » Otra
778 0 0

В черно ме боядисай
и насочи светлината.
В лъжа ме улисай
и ме хвани за ръката.

 

Кажи ми "Да летим!"
Дори го извикай.
Нека момент споделим.
После обратно ме натикай

 

В белите безлични дни.
В гроба след сечта.
Там където забравата спи.
Там където гние мечта

 

С усмивка над пепелта,
гротесно крак постави.
Докато се плъзга сълза.
Докато живота ме освободи.

 

Но ако не ми настъпи края,
прахта отива при прахта, знай.
Макар в моята тъмна стая
ума ми в мрачни дебри блуждай.

 

Немезида ще изгрее,
затънявайки небето.
Кръвта ще се пролее,
на твоето тяло проклето.

 

Омъстителя ще вдигне глава.
Господарското тяло ще изстине.
Ще се разнесе плача
и ерата му ще премине.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...