В черно ме боядисай
и насочи светлината.
В лъжа ме улисай
и ме хвани за ръката.

Кажи ми "Да летим!"
Дори го извикай.
Нека момент споделим.
После обратно ме натикай

В белите безлични дни.
В гроба след сечта.
Там където забравата спи.
Там където гние мечта

С усмивка над пепелта,
гротесно крак постави.
Докато се плъзга сълза.
Докато живота ме освободи.

Но ако не ми настъпи края,
прахта отива при прахта, знай.
Макар в моята тъмна стая
ума ми в мрачни дебри блуждай.

Немезида ще изгрее,
затънявайки небето.
Кръвта ще се пролее,
на твоето тяло проклето.

Омъстителя ще вдигне глава.
Господарското тяло ще изстине.
Ще се разнесе плача
и ерата му ще премине.