Sep 9, 2016, 7:53 PM

Либерта Спиритус

  Poetry » Other
774 0 0

В черно ме боядисай
и насочи светлината.
В лъжа ме улисай
и ме хвани за ръката.

 

Кажи ми "Да летим!"
Дори го извикай.
Нека момент споделим.
После обратно ме натикай

 

В белите безлични дни.
В гроба след сечта.
Там където забравата спи.
Там където гние мечта

 

С усмивка над пепелта,
гротесно крак постави.
Докато се плъзга сълза.
Докато живота ме освободи.

 

Но ако не ми настъпи края,
прахта отива при прахта, знай.
Макар в моята тъмна стая
ума ми в мрачни дебри блуждай.

 

Немезида ще изгрее,
затънявайки небето.
Кръвта ще се пролее,
на твоето тяло проклето.

 

Омъстителя ще вдигне глава.
Господарското тяло ще изстине.
Ще се разнесе плача
и ерата му ще премине.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Велинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...