dansyto (Данаил Таков)
804 3686
27 sept 2018, 19:12

Лицемерие 

  Poesía » Otra
394 3 4

Най-силно ме попарва щом лицето –

срещу ми блика с ведрост, доброта.

А вътре друго крие се в сърцето –

кроежи алчни, подлост и злина.

 

Нима е оправдано само щото,

животът лош докарва ни така?

Нима е лесно да приемем злото,

уютно и във нашите тела?

 

Аз вечно ще се боря с тая мерзост –

когато адски милички слова,

изречени са с улична первезност,

от хора без души и без сърца!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че се спряхте тук Албена, Хел, Владо! Благодаря ви сърдечно за споделените мнения!
  • Толкова силно и истинско:
    "Аз вечно ще се боря с тая мерзост –
    когато адски милички слова,
    изречени са с улична первезност,
    от хора без души и без сърца!"

    Поздравления и силни аплодисменти!
  • Силен стих! Поздрави
  • Разбирам те, Дани! И аз най-трудно приемам лицемерието от човешките слабости. Емоционален стих!
Propuestas
: ??:??