Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото,
животът лош докарва ни така?
Нима е лесно да приемем злото,
уютно и във нашите тела?
Аз вечно ще се боря с тая мерзост –
когато адски милички слова,
изречени са с улична первезност,
от хора без души и без сърца!