Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото,
животът лош докарва ни така?
Нима е лесно да приемем злото,
уютно и във нашите тела?
Аз вечно ще се боря с тая мерзост –
когато адски милички слова,
изречени са с улична первезност,
от хора без души и без сърца!
© Данаил Таков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
